Усетих как кръвта се дръпва от крайниците ми, черни точки заиграха пред очите ми, стомахът ме заболя.
Изродена глава, човешка плът, кой може да каже дали не си красива?
А сиамските близнаци, джуджетата и великаните, албиносите, многоглавите и циклопите?
Кой може да разбере света?
И четирилистните му детелини?
Не е ли самият свят чудовищен, а ние — гордостта му — неговите гниещи филизи?
Същата сутрин хвърлих розите, които само преди няколко дена бях донесла в стаята си. Веднага щом ги извадих от вазата, се разнесе отвратителна смрад. Цветята още бяха прекрасни. Листенцата им, с леко излинели цветове, се изплъзваха между пръстите ми, трупаха се на пода в бледо купче. Събрах ги едно по едно, така неописуемо гладки и нежни, и ми се искаше да ги вкуся, да си ги облека като дреха от сетива, възглавница за блянове; когато шепата ми се напълни, я отворих, оставих я да отрони своите листи в кофата.

Алина Рейес е съвсем ново име във френската литература. През 1987 г. първата й изява — романът „Месарят“, получава в ръкопис наградата „Пиер Люис“, присъждана в гр. Бордо. Книгата излиза следващата година, почти веднага е преведена на повечето европейски езици и днес се смята за най-успешната еротична творба от „Емануела“ насам.
Всъщност въпросът за еротичната същност на „Месарят“ остава открит. Несъмнено е едно: с език, който ще шокира немалка част от читателите, са поставени основните екзистенциални проблеми — на първо място този за смъртта и за изплъзващата се същина на живота. Поставени са с помитаща всякакви табута ювенилна дързост, която напомня по-скоро за една друга скандална навремето си поява във френската литература, тази на Франсоаз Саган с „Добър ден, тъга“ през 1954 година.
Острието потъна леко в мускула, без усилия го обходи от край до край. Жестът беше съвършено овладян. Резенът падна, отпусна се меко върху дръвника.

„Този, който иска да унищожи свободата на една нация, трябва да започне от заглушаване на свободното слово“

Бенджамин Франклин

През цялата човешка история най-различни хора с най-различни разбирания по най-различни причини са се опитвали — и все още се опитват — да забранят всичко, което е в разрез с техните убеждения. Дълъг е черният списък на забранявани книги.

По едно или друго време, на едно или друго място, са били цензурирани, горени или забранявани: „Лузистрат“ на Аристофан, „Декамерон“ на Бокачо, „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър, „Мол Фландърс“ на Даниел Дефо, „Опит върху човешкия разум“ на Джон Лок. (забранена за преподаване в Оксфорд през 1701 г.; френското преводно издание е записано в „Индекса“ — списъка на забранените от католическата църква книги), „1001 нощи“, „Изповедите“ на Жан-Жак Русо, Библията и Корана са били иззети от библиотеките в бившия СССР и вносът им — забранен, от 1926 до 1956 г., „Любовникът на лейди Чатърли“ на Д. Х. Лоурънс (обект на многобройни съдебни процеси в САЩ и Великобритания чак до 60-те години на 20-ти век), „Лолита“ на Владимир Набоков (забранена като неприлична във Франция, 1956–59, Аржентина, 1959, и Нова Зеландия, 1960), „Одисей“ на Джеймс Джойс (горена в САЩ, 1918, Ирландия, 1922, Канада, 1922, и Англия, 1923), „Том Сойер“ и „Хъкълбери Фин“ на Марк Твен (за изразяване расистки идеи), „За мишките и хората“ на Джон Стайнбек (за неприличен език, расизъм и насилие), „Спасителят в ръжта“ на Селинджър, „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли, „Прекрасен нов свят“ на Олдъс Хъксли, „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг, „Сатанински строфи“ на Салман Рушди, „Куджо“ и „Мъртва зона“ на Стивън Кинг, „Секс“ на Мадона и много други.

Самата Луиза не остана при г-жа Коул дълго след тази случка (за която, впрочем, не посмяхме да й се похвалим от страх, че няма да я одобри), защото срещна един млад мъж, който се влюби в нея и замина с него в чужбина, като събра набързо дрехите си още на другия ден, след като предупреди г-жа Коул, че напуска, и, доколкото знам, до последно запази пълна дискретност относно миналото си; оттогава нямам вест от нея.

Но три дена след нейното заминаване двама много красиви джентълмени — специални любимци на г-жа Коул, ползващи безплатно услугите й, поискаха съгласието й двете с Емили да участваме в забавление в една малка, чудесно обзаведена къща, принадлежаща на единия от тях, разположена на брега на Темза, откъм Съри.

Всичко беше уредено, денят беше хубав, летен, малко прекалено горещ, и след обяда потеглихме, така че стигнахме до мястото на срещата около четири следобед, където бяхме въведени от нашите кавалери в спретната къща, тип павилион, и седнахме да пием чай в отлично настроение, създадено от прекрасното време и духовитото остроумие и галантност на кавалерите ни.

След чая се разходихме в градината и моят кавалер, който беше собственик на къщата и беше замислил забавлението да не бъде на сухо, предложи с искреност, на която близостта с г-жа Коул му даваше право, тъй като времето е изключително горещо, да се изкъпем заедно под просторния навес-палатка, построена специално за целта над едно поточе, приток на реката, към което водеше странична порта на двора и където можем да бъдем спокойни, че никой няма да наруши уединението ни.

Емили, която никога не отказваше и аз, която обичах водата и нямах нищо против да се изкъпя заедно с моя кавалер, който направи предложението, без да споменава другите съпътстващи го удоволствия — те, естествено, се подразбираха, дадохме съгласието си, следвайки съветите на г-жа Коул да показваме винаги добро разположение на духа и изискани маниери. След което, без да губим повече време, се върнахме в павилиона, една от вратите на който се отваряше към малка палатка, която ставаше по-широка нататък и осигуряваше приятна защита срещу слънцето и освен това беше идеално място за уединение. Страничните завеси бяха от мрежест плат, набран на широки дипли и волани и накичен с цветя, така че всичко предразполагаше към веселби и забавления.

Моят джентълмен се облече и успокои, целуна ме и пак ме сложи да седна до него, а той самият седна внимателно на ръба на пейката, защото за него сега бе болезнено да се отпусне с цялата си тежест.

Той ми благодари за изключителното удоволствие, което съм му доставила и забелязвайки вероятно известни признаци на ужас по лицето ми в очакване на моя ред за наказание, ме увери, че няма да ми причини по-голяма болка, отколкото смятам, че мога да изтърпя и то само с мое съгласие, и че той напълно разбира и се съобразява с разликите в пола ни, както и с моята деликатност и неспособност да понасям болка. Насърчена по този начин и донякъде докачена на чест, защото много добре знаех, че г-жа Коул наблюдава всичко от тайното си скривалище, реших да се покажа достойна за изпитанието и да не трепна пред болката; сега вече не се безпокоях толкова за нараняването на кожата си, колкото да не му позволя да тържествува над слабостта ми.

Отговорът ми беше в съответствие с това ми настроение, но куражът ми все още бе повече в главата, отколкото в сърцето и както страхливците бързат да се хвърлят в опасността, от която се страхуват, за да се избавят по-скоро от притесняващите ги очаквания, аз останах доволна от желанието му да се заемем по-скоро с предстоящата работа.

Не се наложи да извърши голяма подготовка; само освободи връзките на фустите ми и ги вдигна, като ги подпъхна съвсем леко около кръста ми, така че да може да ги вдигне още по-високо, ако му се прииска. След това ме огледа с видима наслада и ме постави да легна по лице на пейката; понеже очаквах да ме завърже, както бях направила с него преди това, аз леко се разтреперах от страх, но той ми каза, че по никакъв начин не желае да ме ужасява ненужно, като ограничава движенията ми и макар че възнамерява да ме подложи на известно изпитание, уговорката си остава това да е абсолютно доброволно от моя страна и следователно ще бъда свободна да се надигна, веднага щом болката ми се стори твърде силна. Не можете да си представите колко по-обвързана се почувствах при тези думи и какво въодушевление и увереност придобих — сега вече от сърце желаех да започнем и нехаех за страданията на плътта си.

Момичетата изобщо не бяха разбрали кой е загадъчният нов клиент, но щом останахме сами, г-жа Коул ме увери въз основа на дългия си опит, че работата ще се изпече, защото от нетърпението му, от маниерите и погледите му била сигурна, че няма да стане засечка, единствения въпрос, който оставал, бил за характера и състоянието му, но с нейното познаване на града скоро щяла да знае всичко.

И наистина, само след няколко часа, разузнаването й доложи, че господинът, който е по петите ми, е не друг, а самият мистър Норбърт — джентълмен, наследник на огромно състояние, което той обаче, поради неразумната си природа, харчел за удовлетворяване на пороците си, без да си прави сметката, при което, изпитал вече всички обичайни начини на разврат, бе развил вкус към преследване на девици, съсипвайки живота на не една за осъществяване на целите си; използвал ги, докато му омръзнат или охладнее към тях, или пък попадне на ново лице, после безпроблемно се отървавал от тях, оставяйки ги на собствената им съдба, но нямал никакви угризения, защото гледал на отношенията си с тях като на проста сделка.

Изхождайки от тази информация, г-жа Коул заключи, че характер като неговият е истинска находка, че би било грях да не се възползваме от него и че според нея при всички положения на него му трябва точно момиче като мен.

Когато стана време, тя отиде в жилището му, което било обзаведено великолепно и много луксозно със специално внимание към всички удобства за удоволствия. Там го намерила да я чака с нетърпение, поговорили за работата й, той я попитал как вървят продажбите на галантерийни стоки, тя казала, много зле, после се оплакала от прислугата и така нататък и след като приключили с преструвките, разговорът естествено стигнал до мен; тогава г-жа Коул, влизайки в ролята си на добрата стара бъбрива клюкарка, която все изпуска по нещо, което не е трябвало да издава, му разказала една измислена история за мен и като използвала цялото си умение, я представила съвсем правдоподобно, с точни подробности и такива хвалби по мой адрес, че той бил спечелен напълно за целите й, без нейното реноме на почтена жена да пострада ни най-малко. Но когато той, възбуден и доведен до ръба на желанието от нейните думи, решил да й намекне за намеренията си спрямо мен, и след като с много усилия успял да насочи разговора натам (тя се преструвала, че не схваща накъде бие той) и да я накара да го разбере, тя като истинска лъвица се хвърлила да брани името си на скромна и почтена жена, която се занимава с честна търговия и няма нищо общо с подобни работи, при цялото й уважение към такъв високопоставен господин като него, не можела да направи нищо, и била толкова убедителна, че трябвало да се срещнат още три-четири пъти, докато той получи поне малко надежда да постигне нещо с нейна помощ, от която наистина се нуждаеше, след като беше разбрал, че всякакви писма, бележки или преки домогвания до мен са невъзможни — всичко това още повече вдигна цената ми в неговите очи.

На площадката пред стълбите за горния етаж бяхме пресрещнати от млад джентълмен, облечен изключително добре и с много красива фигура, с когото щях да се отдам на първите си удоволствия в този дом. Той ме поздрави галантно и ме поведе към салона за гости, застлан с персийски килим и обзаведен с възможно най-голям лукс, който бе осветен меко от горящи свещи, разположени покрай стените и в дъното — много по-приятен и предразполагащ към наслади сумрак, отколкото ярката дневна светлина.

При влизането ми в салона, със задоволство чух лек шум на одобрение, който премина през компанията, състояща се от четирима джентълмена, в това число моят избраник (така наричаха в дома постоянния за даден период кавалер), трите млади жени в спретнати леки одежди, падащи на дипли по телата им, господарката на тази академия и аз. Бях поздравена с целувка от всеки един присъстващ и никак не бе трудно от горещината на мъжете да усетя разликата в двата пола.

Леко притеснена и объркана от това, че се виждах заобиколена, галена и ухажвана от толкова много непознати наведнъж, не бях в състояние да се отпусна веднага и да отвърна свободно на тяхната радост и оживени ласки.

Те ме увериха, че отговарям идеално на вкуса им и че ако имам някакъв дефект, той лесно може да бъде отстранен, защото това е скромността ми — качество, което може да мине за предимство в някои лицемерни среди, но тяхната максима е, че скромността е излишна съставка към коктейла, която само разваля вкуса му, и че я смятат за смъртен враг на удоволствията. Този пролог се оказа от полза за веселбата, която последва.

По средата на лудориите и палавите своеволия, на които се отдаде компанията от самото начало, беше сервирана елегантна вечеря и седнахме да се нахраним, моят кавалер — до мене, останалите двойки без специално подреждане. Прекрасното вино скоро премахна всякакви задръжки; дебатите се оживиха още повече, без обаче да преминават определени граници; тези професори по удоволствие знаеха твърде добре как да запазят свежи впечатленията и да не развалят с думи картините, рисувани от въображението, преди да е станало време за действие. Отвреме навреме се разменяха кратки целувки, а ръцете на мъжете работеха върху пазвите, преодолявайки с лекота слабата бариера на платнените салфетки за хранене, втикнати под брадичките. Постепенно закачките от двете страни зачестиха и достигнаха такова ниво, че предложението на моя избраник да започнат танците бе прието с единодушно съгласие, защото, както каза той, смеейки се, инструментите сигурно вече са настроени. Това беше сигнал за подготовка, който услужливата г-жа Коул, която разбираше живота, прие като намек да се оттегли, тъй като смяташе, че тя самата вече не е във форма да участва лично, и така, доволна, че ни вижда как пристъпваме към битката, тя напусна бойното поле и ни остави да се боричкаме, както ни е угодно.

Госпожо,

Отложих продължението на историята си, за да си позволя кратка почивка, като се надявах, че преди да поискате да научите останалото, ще ме освободите от задължението да се изповядвам, тъй като пълната искреност нанася дълбоки рани върху самоуважението ми.

Представям си колко досадно и уморително е било за Вас да проследявате тези еднообразни случки и да срещате определени изрази, неделими от тема като тази, чиято основа е, по естеството на нещата, вечно една и съща, в каквито и форми да се облекат ситуациите, просто няма начин да се избяга от едни и същи картини, образи и фрази. Разбирам, че неудобството прераства в неприязън, когато думи като РАДОСТ, ПЛАМ, ЗАХЛАС, ЕКСТАЗ и други такива патетични термини, така приятни и обичайни при УПРАЖНЯВАНЕ НА УДОВОЛСТВИЕТО, се обезсмислят и загубят своя истински дух и енергия поради честотата, с която неизбежно се появяват отново и отново в повествование, където тези УПРАЖНЕНИЯ фактически представляват целият разказ. Ще трябва следователно да приема Вашата искрена преценка, осланяйки се изцяло на разрешението Ви да продължа разказа си, в колкото и неблагоприятна светлина да ме представя той, като очаквам Вашето въображение и чувствителност да допълнят образа, ако не успея да предизвикам ясни картини пред очите Ви, и да съживят цвета на потъмнелите от честа употреба изрази.

А това, което казвате за мое насърчение във връзка с изключителните трудности, които срещам при опитите си да поддържам в разказа си равновесие между добрия вкус и вулгарното, да осмивам изкуствените метафори и превзетите разговори, е толкова разумно и така добронамерено, че оправдава напълно съгласието ми да удовлетворя Вашето любопитство, дори да е изцяло за моя сметка.

И така, възобновявайки историята оттам, където я прекъснах последния път, ще отбележа, че пристигнах в новото си жилище привечер и г-жа Коул, след като ми помогна да си подредя нещата, прекара цялата вечер с мен в апартамента, където вечеряхме заедно, като през това време ми даде отлични съвети и напътствия по моята нова професия, в която сега навлизах, преминавайки от положение на частна държанка към нещо като стока за по-широка употреба, и ми изтъкна предимствата на професията, съчетаваща интерес и удоволствие. Но след това каза, че понеже съм ново лице за града, според вече установено правило, част от бизнеса, ще трябва да мина за девственица първия път, който ще ми се предостави много скоро, понеже нямало по-голям враг на губенето на време от нея. Тя щяла междувременно да ми намери подходящ клиент и да уреди съответно нещата така, че да загубя фиктивната си девственост, както си му е редът.

Защо ли да потискам сега спомена за насладата, която получавах от това мило същество, от естествения му вид, от всяко негово движение, от непокварената му природа и от онези негови палави очи, или от топлите багри, с които кръвта оцветяваше свежата му кожа — всичко в него притежаваше един особен чар. О! Но, ще кажете, бил е момък от ниско потекло и не заслужава толкова похвали? Може и така да е, но пък беше ли моят произход и на йота по-благороден от неговия? Или, дори да бях много над него, не го ли въздига достатъчно неговата способност да дарява изключително удоволствие, на мен поне? Нека, който желае, да цени, уважава и възнаграждава изкуството на художници, скулптори и музиканти пропорционално на насладата, която получава от техните творби, но на моята възраст и с моя вкус за удоволствия, вкус, създаден от самата природа, талантът да доставя удоволствие, с който природата е надарила някои красиви мъже и жени, представлява за мен най-ценната от всички заслуги, в сравнение с която разпространените предразсъдъци в полза на титли, благороден произход, почести и други такива, са от по-нисък ранг. Може би красотите на тялото щяха да се ценят по-високо, ако се купуваха или раздаваха като титли? Но аз, чиято философия произхожда изцяло от приятния център на сетивата ми, и която бях направлявана от мощния инстинкт за телесно наслаждение, едва ли бих се колебала в своя избор.

Възвишените разсъждения на г-н Х. за произход, наследство и благоразумие ме поставяха в подчинено положение спрямо него, което съвсем не внасяше хармония в любовния ни концерт, а и той изглежда не смяташе, че си заслужава да смекчи своето чувство за превъзходство, докато с онова момче бях по-близо до нивото на взаимност, където тържествува любовта.

Каквото и да говорим, истината е, че хората, които харесваме, да не кажа обичаме, най-много, са тези, с които се чувстваме най-добре и най-свободни.

С това момче, цялото любовно изкуство на което се състоеше в изпълнението на самия акт, можех, без да се измъчвам от страхопочитание и ограничаване, да дам свобода на радостта си и да измислям най-различни форми на ухажване и любовна игра; той бе неуморим и на всичко откликваше с готовност. И досега с най-голямо удоволствие си спомням за нашите лудории, весели караници и палави шеги с това току-що оперено петле, страстно увлечено от играта, но още неочупено до степен на рутина, и наистина, кой по-добре от него можеше да изиграе „Поход в гората“ или с по-голямо право да претендира за „Сърцето на дивеча“.

Сега аз го имах, чувствах го и, задвижвайки се в мен, той скоро призова природата да се изяви в най-приятните си проявления, не можех повече да се сдържам, силата на живота се втурна механично към центъра на привличане и не след дълго, вътрешно затоплена и възбудена отвъд границите на поносимост, загубих всякаква въздържаност и се отдадох на силата на емоцията, бях просто жена и издавах онези звуци на удоволствие, които, в името на все още живата, вярна любов към Чарлз, ми се искаше да обуздая.

И все пак — о, каква огромна разлика имаше между усещанията, породени от чисто телесното привличане, от сблъсъка на половете, и онази сладка, яростна, неописуема наслада, която увенчава радостите на взаимната любов, където две сърца, нежно и вярно съюзени в едно, екзалтирано туптят, високо възнасят духа и душата и застават срещу смъртта, докато моментните желания на плътта просто пораждат страст, но бързо умират от пресищане.

Г-н Х., който не изглеждаше да се безпокои от подобна разлика, не ми остави време да си поема дъх, сякаш решил да докаже на всяка цена, че жизнеността му отговаря напълно на здравия му вид и след няколко минути беше готов да поднови атаката, като първо щурмува с буря от целувки, а после изпълни същото упражнение, както преди, с нестихнала жар и плам; така, поддържайки повтарящи се занимания, ме държа будна чак до сутринта, като през цялото време ми даваше пълната възможност да усещам допира на твърдите му бедра, квадратните рамене, широкия гръден кош, стегнатите мускули, накратко — мъжественост, която би минала за нелош образ на древен барон от времето, когато още са размахвали брадви, но чиято раса в днешно време е станала префинена и се е превърнала в деликатното модерно поколение на нашите мекотели младочета, които са бледи, красиви и мъжествени, почти колкото сестрите си.

Г-н Х., доволен, че утрото огря победните му действия, най-после ме остави да си почина, нещо, от което и той самият се нуждаеше; скоро и двамата потънахме в дълбок сън.