75 причини поради които бирата е по-добра от жената...

Пътуваме си из София с един колега и по едно време един ЧЕРЕН ДЖИБ ни удря. Една проста ежедневна случка. Последвалите събития са уникални. Слиза някаква руса спермоядка и започва да ни се кара. Ние гледаме тъпо и не знаем какво да кажем. Естествено това не трая дълго, започнаха да хвърчат клетви и красиви думи към нея. Съответно прозвуча и заплахата, че ще ни се стъжни. Звънна някакъв телефон и намали тона. Тя вика, не ме интересува, за тоя джип ще ви разсипят. Не се разбрахме с протоколите и решихме да викаме КАТ. От там прозвуча шегата, че да сме викали КАТ "черен джиБ е с предимство", та Викнахме КАТ, през това време се лееха закани как щяло да ни се стъжни след малко и т.н. Съответно се лееха и от наша страна люти клетви. По едно време пристига някаква S-ka и слиза един муньо с размерите на комар. Прозвуча едно злокобно "ей сега ще ви еба майката". Колегата се излетя към него и комарът скочи у джипа. И той започна да звъни телефони. Все тая, тая част не е интересна. БОЙ нямаше, имаше само псувни и закани. След около 40 минути идва КАТ.

19 март 2010 Начи, най се дразня като ми викат “Миро от Каризма”. Писна ми да ме свързват с оная синузитка. Нямам нищо общо с нея, ясно ли е? Като се ядосам, влизам във фермичката си във фейсбук, за да си успокоя нервите. Садя чушки, доя кравички, копая арпаджика. Това ми напомня за детството и ме прави щастлив.

21 март 2010 Вече нямам търпение да замина за Евровизията. Разбрах, че певецът, който ще представя Грузия, се казва Курамицвили Изотзадзе. Много искам да се запозная с него. Тая година много ми хареса регламента за избор на българска песен. Не е като преди да се състезават сульо и пульо – състезавах се сам със себе си. Макар че това ми донесе смесени чувства. Сега хем съм горд, че се победих, хем ми е кофти, че паднах от себе си. Ох, цял живот ще страдам с тая мойта объркана душа.

23 март 2010 Песента, с която ще участвам на Евровизията, е “Ангел си ти”. Тая песен всъщност я бях замислил като дует между президента Първанов и вицепрезидента Ангел Марин. Текстът трябваше да е “Ангел си ти, Гоце съм аз”. Но палачинката се обърна и такива песни вече не се котират.

Ситуацията е класическа - семейна спалня, съпругът се прибира внезапно, съпругата е гола, до нея има непознат за домакина гол мъж. Класически са и първите реплики на участниците:
- Е сега ви убих и двамата! - вика съпругът.
- Григоре, аз съм невинна! - вика съпругата.
- Кой си ти, бе! - отправя актуално питане съпругът.
Голият разчупва шаблона:
- Майстор Тричко, приятно ми е, поправям всичко!
- Майстор? Що си гол, майсторе, кажи ми, та после да те смажа на спокойствие!
- Маркетинг и реклама, господине, борим се с конкуренцията.
- Ти мене за глупак ли ме вземаш?
- Господине, сега така се завладяват пазарни ниши! Защо голи мадами рекламират бира? Какво общо има голата мадама с бирата?! Обаче рекламата действа. Затова и аз работя гол. Рекламният трик действа, напливът да ловя бримки и да възстановявам капачки за буркани е огромен.
- Какво правиш?!
- Практикувам традиционни, но вече позабравени български занаяти. Ловя бримки на чорапогащи. Възстановявам капачки за буркани. Шия кожени кръпки на дънки...

Имало едно време една дебела касиерка на интернет доставчик, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета-от рутер на рутер-към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата, Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място-пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се предвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така :

RedHat: Hi, shishko!

3pigs: Maraba!

RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.

3pigs: Whatever. . .

RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?

3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.

RedHat: LOL. ROLF! C U.

*** RedHat has left #****

Приятелката ми и аз бяхме гаджета повече от година, когато решихме да се оженим.Пред нас нямаше никакви пречки – моите и нейните родители ни подкрепяха напълно, приятелите ми бяха зад мен. И двамата имаме страхотни работи. Приятелката ми е мечта! Единственото, което ме притесняваше беше по-малката й сестра.

Бъдещата ми балдъза беше 20 годишно момиче със страшно дълги крака, което носеше само минижупове и блузки, които разкриваха пъпа й. Често уж случайно тя се навеждаше и правеше стойки пред мен, но само когато в стаята няма никой друг.

Тъй като тя се занимаваше с част от организацията на сватбата, един ден ми се обади и ме помоли да отида до у тях за да коментираме текста и вида на сватбените покани.

Моите и на цялото ни семейство впечатления от Египет са прекрасни.Такъв невероятен купон беше там,че трудно може да се опише с думи.Толкова весело и забавно си изкарахме там двадесет дни,че винаги ще си ги спомняме с някаква носталгия.А веселите и смешни случки,които ставаха около нас,естествено с наше участие нямаха край.Първо:Хей така,вдигнахме се една компания от приятелски семейства без никаква предварителна подготовка и отидохме да видим страната на пирамидите.Хванахме самолет първо от София за Букурещ,а оттам самолет на "Таром"за Кайро.Пътувахме през нощта.Видяхме светлините на Кипър насред Средиземно море,приличаше на светещ крокодил.След това се приземихме на летището в Кайро.Градът е толкова огромен,че не може да се обхване с поглед от по- малка височина.В интерес на истината"мамалигарския"пилот беше много добър,направи само един заход и се приземи блестящо.За момент всички се бяха смълчали,след което последва"гръм"от ръкопляскания.На летището първоначално не ни чакаше никой.Стояхме известно време в чакалнята,купихме си сандвичи,пихме кока- кола,излязохме отвън и запалихме цигари.По едно време дойде един микробус,по скоро камионетка с неясен цвят и от нея слязоха нашият гид и шофьора.Симпатяги,въртят тарикатски очички,весели,засмяни.Закараха ни в хотела,-той се намираше на булевард"Харам" и имаше басейн отгоре на покрива,разтоварихме си багажа и легнахме да поспим,ама съвсем за малко.На другия ден Мохамед\така се казваше гидът\ ни развежда цял ден по разни забележителности и пазари.Искам да спомена,че от нашата група само жена ми знаеше перфектно английски,така,че Мохамед и обясняваше на нея,а тя на нас.Привечер обаче жена ми беше"бясна"и се обърна към нас с думите"А,риба сте яли вие,аз да ви превеждам повече,тая няма да стане,аз да не съм ви преводачка!".Нямаше начин,казахме на Мохамед да намери още един преводач с някакъв по сносен и разбираем език,например руски.Човекът веднага вдигна джи ес ема и след малко "цъфна" една "кака" владееща руски.Казваше се Семира.Започнаха се едни диалози на българо-руско-английско- арабски нямат описване.Ние си бяхме взели от площад"Славейков"в София и българо-арабски разговорник.Преобладаваха изрази от типа:"Хабиби,къмон, бе пажайлуйста,че накрая щ,и шибнем една!"Със Семира нещата също ставаха неразбираеми,защото тя знаеше руски и ние нея я разбирахме,но тя нас-не,с нашия руски.Ако е руснак ще ни разбере но тя е арабка.Какво да правим,викаме на Мохамедчо,няма начин братче,дай трети преводач,ама с български,не може в Египет да няма някой,който да не знае български."Но проблем!"-каза Мохамед ,вдигна си пак джи ес ема и след малко дофтаса още един преводач-Ахмед,бивш студент завършил икономика във Варна.Нещата вече се поуспокоиха,междувременно към нас се прикалъмиса и братът на шофьора,който имал магазин за сувенири и същевременно бил учител по география,както и един сервитьор и едно пиколо от хотела.Станахме доста внушителна група.Всеки ден нашият"антураж"се движеше плътно с нас,ние естествено ги разчерпвахме всичките.Сега иде ред на най-смешните и весели случки с нас и с местните.Няколко пъти ходихме на пирамидите в Гиза\за който не знае-пирамидите са в Гиза а не в самото Кайро,Гиза е уж отделно градче,което обаче се слива с Кайро посредством огромен "висящ"във въздуха аутобан със сума ти платна\Когато човек тръгне с кола по посока от Кайро към Гиза,или обратно,няма как да се върне по средата на пътя,трябва да стигне до другия град и чак там може да обърне.По аутобана,както и по другите улици се движат най-причудливи превозни средства,-имаше и скъпи Мерцедеси и БМВ-та,но бяха доста рядко.Преобладават японските\главно"Тойота"\ и малко по- малко руски.Има и "самоделки",нещо като рикша с мотор,велорекси,триколесни-полумотор,полу кола.В най дясното платно шоуто е голямо -пикапи с денкове и бали багаж като вавилонски кулички,най отгоре седи по турски бабаит чалмалия и на всеки завой се кандилка застрашително,заедно с балите.Редом с тях "Лада Самара",ама само задната половина,отпред я тегли кон,до тях препускат в галоп камилари и конници.Препускат,щото движението е бързо и не може да изостават и да правят задръстване.Автобуси със забулени в бели шамии ученички.Явно училищата там са разделени отделно момчета,отделно момичета.Автобуси с групи музиканти,примерно група облечена в сини ризи,друг автобус с група облечени в червени ризи,или зелени и т.н.Там оркестрите по заведенията са пътуващи групи от по двадесет музиканти и обикалят с автобуси.Примерно в едно заведение един час свири групата със зелените ризи,след нея идват златистите и те свирят един час и после отиват в друг ресторант и т.н.

Скъпи съпруже,

Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам. Бях добра съпруга седем години, и ти по никакъв начин не го оцени. Последните две седмици бяха ад. Днес се обади шефа ти и каза, че си напуснал работа и това беше последната капка.

Тази седмица се прибра в къщи и дори не забеляза, че съм си направила прическа и маникюр, наготвила съм ти любимото ястие и дори носех ново бельо. Прибра се, наяде се набързо и отиде право в леглото след мача. Вече не ми казваш, че ме обичаш, не ме докосваш, нищо не правиш. Или ми изневеряваш, или просто вече не ме обичаш, което и да е аз си отивам.

П.П. Ако искаш да ме намериш, не се опитвай. Аз и БРАТ ТИ се преместихме в Западна Вирджиния заедно!
Живей си живота! > Твоята Бивша жена

*********************************************************** 

Скъпа бивша жено,

Твоето писмо днес направо ощастливи деня ми. Вярно е , че с теб сме женени от седем години, но това което ти беше е много далече от добра жена. Гледам толкова много спорт, за да заглушя твоето постоянно мрънкане. Много жалко, че не действа. И забелязах, че си си отрязала цялата коса, първото нещо което си помислих беше „Изглеждаш като мъж!“ Майка ми ме е възпитала да не казвам нищо, ако не мога да кажа нещо хубаво.

2011г.
"Най – после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира. Екипът от специалисти и работници се събира мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май год!” до „Бах мааму!”. Скоро идва полиция, после официални лица, районът е отцепен. Всички следят новините и сменят канала точно преди спорта, което срива тотално рекламния пазар. За всеки случай проектът е променен и се почва копаене на съвсем друго място, но и там се повтаря същото – удар и т.н.
Извиканите на място геолози (впрочем, доста идват по собствено желание) само констатират неумолимата истина – тунел няма да има.
Понеже цялата основа за планината е един огромен слитък самородно злато, с тегло около десет милиарда тона.

Когато научава новината, министър- председателят, който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре от преди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин – Перник” и звъни на президента. Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по- зле и вдига слушалката на специалния телефон.
„Гошо, разбра ли?” – пита възбудено министър- председателят – „Я зарязвай всичко и ела да се напием!”
Когато чува новината, президентът само успява да попита: „Ама на всеки километър и така – до края?” Чул потвърдение, нарежда приготвят кортежа, а пилотната кола е пратена да купи домати – от розовите, които са най-скъпи.

Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да
четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство,което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса.
Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна
дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих
капаха и дръпнах синджира. От тогава не сме ги и виждали.
Времето тук не е лошо. Само миналата седмица валя два пъти. Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото. Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата, вътре в колата. Много се
бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е
трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на
братти. Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хорасе опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена.