Имало едно време една дебела касиерка на интернет доставчик, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета-от рутер на рутер-към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата, Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място-пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се предвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така :

RedHat: Hi, shishko!

3pigs: Maraba!

RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.

3pigs: Whatever. . .

RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?

3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.

RedHat: LOL. ROLF! C U.

*** RedHat has left #****

Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирай ки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал тои в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда и на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:

- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?

- За да те из. . . .

- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична, а не на BDS?

- За да те из. . . .

- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан фаиъруола?

- За да те из. . . .

- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?

на Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него, но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили, че чийтва.

Извод 1 : IRC-то е вредно.
Извод 2 : RAM-ът винаги не достига.
Извод 3 : Когато загубите, може винаги да обвините победителя, че чийтва.