Фотография: “A couple of epic femme-fatale butts” by Nick Kolev Слушайки: клозетната лирика на Жоре Гъзо   Гастрономи от всички страни… обгазявайте се! След обилно наяждане (даже понякога само след една две хапки умело приготвена храна), организмът човешки е основната действаща фигура в създаването на един непознат свят, органичен, но не циничен, доволно препълнен с газове, за които дори прекрасно изглеждащата Венера би завидяла.

Тази “сфера” на влияние, в неравномерни интервали, без да иска съгласието ви, изпуска анонси под формата на приплъзващи се през междубузието ви фартални образувания, известявайки ви, че назрява сериозна буря и е по-добре да потърсите усамотено място, където… няма да може да се проявите като вулгарен и бездушно мирисален демагог спрямо вашите близки, приятели или просто (случайни) събеседници.

Но не винаги животът се грижи за вас. Даже в повечето случаи ви рита с кубинката в гъза и… навън, под дъжда - оправяйте се сами!
Както случайностите не питат, така и пръднята, въпреки анонсирането, не издава точния час на своето тихомълкомно изпълзяване, вън от пещерата на хранителните ви тайни!

Неприятно е, да.

Стоите (да речем) в градския транспорт. Тъпканица е. Опрели сте гръб към друг пътуващ по същата линия, че и в същото метало-каторгно превозно средство. Усещате  неговия гръб, силен, добре оформен (е що бе, жените не пърдят ли… че кой каза, че жените нямат силни, добре оформени задни части на торса?!). В един момент, без да се чува звук, подобно на нинджа пристъпване, в назряващата тишина, монотонно сляла се с бръмченето на икаруса транспортен, усещаше как изпърдян мехур ви гъделичка по гърбината. Точно така. Спасителната глътка въздух на организма е напуснала леговището на звяра. Изпълзяла от гащите и се катери умело по гърба на притежателя й. Но близостта с този субект, ви прави свидетел от първа ръка, първо чувство, първо обоняние!
Феноменално усещане!

Шеговития израз:

“Кой пръдна ?!” - последван от шантажиращ поглед…

често може да ви избави от конфузна ситуация. Вие сте оперативно интересното лице, надало гъзен вой, променило обонятелните съдби на десетки от присъстващите… В случай, че обратната тяга веднага ви подейства, лицето почервенява, по челото избива пот, дланите стават не само мокри, но и лепкави… и никой, дори философията на Мечо Пух, не би могъл да ви избави от ситуацията.
Нищо и никой, освен гореупоменатият израз. Шегувате се, гледате майтапчиски към другите и… някой все ще се пречупи. Има достатъчно притеснителни люде, които ей така, заради покъсани нишки в характера си, ще вземат дори да си внушат, че те са вмирисали положението.
Благодат - вие се чувствате облекчен, другите ви смятат за забавен (след базика), а някой, някъде там… примира отчаяно, като че е герой литературен в творбите на Гогол!

Ситуации - много! Сигурен съм, че всеки от вас е имал коварното усещане за назряващ Бетовен в стомаха си и то на… крайно неподходящо, обществено, място.

Какво се прави тогава?

В Рим им е било лесно - по-добре здравето, отколкото благоприличието. Ама в днешно време, не че сме се извисили чак толкова интелектуално, а и морално, хората са се превърнали в освирепели чакали, боготворящи пресветата клюка, и… а сте пръднали, а се е чуло в другия край на селото!

БОВ - бойно отровно вещество!
За първи път въведено от КНДР като милитарна единица. За производството не им е трябвало много - купичка (или две) варен ориз, без подправки.
Разбира се, знаете, техническата революция не се задържа за дълго време в границите само на една държава.

Нашия, български вариант на БОВ е добре известният боб с наденица (който аз лично много обичам), подсилен ректално от дузина люти чушки и втородивизионни капалъ чарши мерудийки.
/ако сте хванали в крачка двойната агентуара на лютите копилета от Пукано Чушково, то това ще да е абсолютно съвпадение - не изпитвам каквато и да е наслада от завряни в задника ми “дяволски” чушлета-пагонисти/

В случай, че желаете да се облекчите стомашно, без насиране, докато пребивавате на обществено място, имате следните опции за пърдене:

- звучно - използвайте въображението си така, че да генерирате максималко шум, който да не дразни, а да отвлече вниманието на присъстващите/гледащите във вас очи, за да може звуковите вълни на пърденето да попаднат в резонанса на заглушителния вербален маскарад;

- по терлици - тук е важно да се отдалечите максимално от социалната група, в която сте попаднали. Трябва да сте незабележим не само в момента на изпускането, ами и след това, когато напускате местоизпърдлението. ВАЖНО: след като евакуирате газовете, изчакайте известно време, или се въртете в кръг, за да може да прекъснете/скъсате изпърдяната “пъпна” връв, която влачи отломки от вашите фартални емисии;

- самопризнателно/иронично - положението върви към оплискване/втечняване (анален Т-1000) или се намирате сред приятели, които са свикнали с откровенията ви. По-добре е просто да си признаете и да ги подготвите психически, а и сенсетивно, за предстоящия катаклизъм. Всички онези, които преди 10-на минути са се хвалили, че хремата ги е прескочила тази зима… дълбоко ще съжаляват, проклинайки ви мислено;

- реверсивно - изпускате изцяло събралия се в белите дробове и стомаха кислород, след което вдишвате през гъза. Обратната тяга (надявам се, че аналното ви оборудване разполага със стабилна “био-халка”, чието пропускане на всякакви активи се контролира изцяло от вашите мускули и мисловни импулси) ще се погрижи емисията преработени газове да се върне няколко стъпки назад по отходния тракт. Печелите време, но… не може вечно да го карате така, рискувате накрая да се пръснете и… при все цялото мазало, трупът ви ще мирише лошо;

- фартална импровизация - /нещо като science fiction, но при пърденето/ - човек е способен на какво ли не. Въображението му - изумява още повече. Граничещо понякога с пълната глупост и тоталната олигофрения, често гарантира/води до стабилно излагане пред масите. Но какво ли знаят те… империалистите са си го казали:

По-добре здравето, отколкото благоприличието…

Източник: cynical.elfglade.com